децата

3 / Социални ефекти
Броят на бебетата следствие изнасилванията, родени и известни като "руски деца", е неизвестен. Въпреки това, повечето изнасилвания не водят до бременност. Абортите са предпочитаният избор на жертвите на изнасилване, и много от тях са починали в резултат на вътрешни наранявания, нелекувани полово предавани болести, поради липса на лекарства, лошо извършени аборти, и самоубийства, особено за травматизирани жертви, които са били изнасилени много пъти. В допълнение, много от

децата са починали в следвоенна Германия в резултат на глад, недостиг на доставки, и болести като тиф и дифтерия ( typhus and diphtheria ). Детската смъртност в Берлин достига до 90 на сто.
Що се отнася до социалните последици от това сексуално насилие Norman Naimark отбелязва:
Социалната психология на жените и мъжете в руската окупационна зона бе белязана от престъплението изнасилване от първите дни на окупация.
Ханелоре Кол ( Hannelore Kohl ), съпругата на бившия германски канцлер Хелмут Кол ( Helmut Kohl ), 
беше групово изнасилена на 12 години от руската пияна въшлива измет
през Май 1945, според нейната биография. В резултат на това, е претърпяла сериозни наранявания на гърба, след като била изхвърлена от прозореца на първия етаж. Тя е страдала от дълги и сериозни заболявания, които експерти мислят , че са следствие на травма от детството.
Ханелоре се самоубива през 2001 г.

Германия

2 / Анализ
В своя анализ на мотивите обширните руски изнасилвания, Norman Naimark откроява / пропагандира омраза, лични преживявания на страдание у дома, и твърди, че е напълно унизителна картина за германските жени, Naimark отбеляза също, в смисъл, че 
тенденцията за склонност към пиене на алкохол 
( които много се предлага в

Германия ). Naimark отбелязва също така твърди, че е патриархалната характер на руската култура, и на азиатските общества, включващи русиа ( съветския съюз ), където в миналото беше позора да изнасилват жените на врага.
Фактът, че германците са имали много по-висок стандарт на живот е видим дори когато са в руини. Комбинирането на руските чувства на малоценност, произтичащата от това необходимост за възстановяване на честта, и желанието си за мъст може да е причината много жени да са били изнасилени.
Историкът Geoffrey Roberts ( Джефри Робъртс ) пише, че руската армия ( червената армия ) е изнасилвала жените във всяка страна, която окупирва, но най-вече в Австрия и Германия: 70,000-100,000 са изнасилвания във Виена.

шампионка

Многозначителни са резултатите на Петрунова и в леката атлетика.
Дълги години, чак до края на Втората световна война, са нейни националните рекорди при жените в дисциплини като дълъг скок, висок скок, хвърляне на диск и хвърляне на копие. С години оцелява и нейният национален рекорд от 4,66 м на скок дължина при жените.
Вера Петрунова е и шампион по плуване – дълго време рекордът на 100 м бруст при жените е неин.
Същевременно е и отлична скиорка – национален шампион по ски за 1936 г.
За олимпиадата в Берлин и Гармиш-Партенкирхен в проектоолимпийския състав са включени Марта Калчева и Вера Петрунова - с универсални умения в леката атлетика, тениса, плуването и ските, но този проект е спрян.
В последния момент обаче най-вероятно поради финансови причини тя и другата българска участничка не са изпратени в Германия. Най-удивителни са обаче успехите в тениса. Цяла една епоха, в периода 1934-1950 г., тя е пълновластен господар на корта. Печели общо 11 национални титли поединично..., което я прави абсолютна шампионка при жените за всички времена!
Заслужено обявена за спортист на Царство България още през далечната 1933 г., Вера Петрунова се радва на изключително спортно дълголетие. Дори през 1950 г., когато е вече 40-годишна, тя отново безапелационно оглавява националното първенство по тенис при жените – също ненадминат рекорд При това става дума само за индивидуалните призове, а с тези на двойки и смесени двойки титлите стават 18.
Вера Петрунова зрез 1942 г. държи рекорда на дълъг скок. Съвършена атлетка доминира тениса от 1934 до 1950 г. Разностранна спортистка, тя има постижения в няколко спорта. През 1936 г. печели първи места в няколко алпийски дисциплини. Печели през 1934-та, 1935-та, 1936-та, 1937-ма, 1941-ва, 1942-ра, 1943-та, 1945-та, 1946-та, 1948-а и 1950-та година.
През 1948-ма и 1950-та е

шампионка на двойки, през 1945-та и 1948-ма и на смесени двойки. Като се прибавят и трите титли преди 1944 г. тя е носителка на 18 шампионски титли в трите дисциплини.
След триумфа от 1950 през 1951 г. като съосновател тя се включва в отбора на “Академик” и заедно с останалите състезатели от новосъздадения младежки клуб през 1951 г. стават вицешампиони в отборното класиране.
С построяването на модерната тенис база “Академик” (10 корта, от които един централен с 2000 седящи места) в Парка на свободата (сега Борисовата градина) Вера Петрунова като най-известна тенисистка я очаква и бляскава кариера на треньор.
В наши дни обаче учудващо малко хора си спомнят за талантливата българска спортна звезда. Освен неизбежните споменавания за множеството постижения в различни издания, посветени на развитието на спорта в Царство България и в поробена България - 16 та руска незаконна република - Задунайска Губерния ( или както в документ от 1892 озаглавен ,, Окупационнен фонд - Руско - Дунавска област )...
За нея не се знае почти нищо. Това се дължи на поставените лица от русиа ( назначени за ,,демократи" , десни , антлантици , националисти и цялата руска пасмина ) да управляват все още незаконната република - Задунайска Губерния в , която все още няма Декомунизация и Лустрация. Като се почне от 1989 г. когато уж се освободихме от руското робство, та до ден днешен.
Вера Петрунова преживява разтърсваща житейска драма, която започва с една нейна честна и безкомпромисна професионална преценка и завършва с... въдворяване в концентрационния лагер “Белене” за повече от година!

бомби

Отначало никой не се обаждаше и ние с още по-голяма увереност тичахме към телените им мрежи, гдето действително всичко бе разринато от нашата артилерия. Ненадейно като зафучаха снаряди върху нас, от вси страни се разтракаха картечници и тъкмо навлизахме в окопите им, сякаш из под земята изскочиха тия чудовища, нададоха едни дивашки викове и като бесни вълци се втурнаха право срещу нас, що бяхме отзад, с ножове,

бомби, ятагани… с хиляди бяха, не видях точно колко бяха, не сварих и да видя – чистачи, щурмующи, черни, бели, всички се разбъркахме от тая изненада и рукнахме назад.
Че като започна и нашата артилерия върху нас, че и тяхната бие, та се къса, онези страшилища надали адски викове тичат подире ни, гърмят, хвърлят бомби, колят кого да сварят. Аз по чудо стигнах и минах нашите окопи и се скрих, останалите, особено щурмующите на поручик Шотард – смляха ги, нищо не остана от тях.
Бил съм и в други боеве и при Сома, и при Вердюн, но такава страхотия и такъв бесен народ не съм виждал.
Ребюфа, горкият Ребюфа! Жив го уловиха. Тежко му! Той от тия канибали най-много се боеше. И Кампло, и него уловиха жив. Каква съдба ги чака… Боже, Боже, къде ни изпрати.
Аз си знаех, че няма да успеем, но дружинният като викнал: ”Атакувай! En avant!” Я ти ела да те видя, я ти излез срещу българите, като били толкова прости и не разбирали от модерен бой…
Да бяхме само бели, поне нямаше тъй нещастно да свършим. Аз го заявих и на ротния: ”Mon capitain, не ви ща 30 души във взвода, половината ми дайте, само десет ми дайте, да, десет, но да са бели французи.” С тия ваксаджийски кутии /boites a cirrage/ – сенегалците, никъде не можеш да отидеш. Те и френски не разбират. Само зъзнат от студ и за вкъщи плачат. Отвратителна сган са тия негри . Ех, да беше цялата ни войска само бели…

прибра

Източник - http://www.extremecentrepoint.com/archives/16327

Франция защитник на сърбите

“Нощес ми докарали някакъв си русин да пее руски песни от нашите окопи, за да разколебават българите – те нали нещо са сродни. Той пя, те го слушаха, че като откриха един огън по нас – на ти тебе едно разколебаване, едни песни ни в туй, ни в онуй време. Едва сварихме да се изпокрием…”

Селото Кенали е разположено в Битолската равнина на 15 километра южно от град Битоля, до железопътната линия Битоля – Солун. Тук от 3 октомври до 14 ноември 1916г. българските войски водят кръвопролитни отбранителни боеве срещу връхлитащите съглашенски войски.
Цели 42 денонощия малобройните български войски обезкървяват силите на Антантата и спират временно настъплението им към Битоля.
В Кеналските боеве полковете на 8-а Тунджанска дивизия току – що окопали се в каменистата почва, без големи бетонни укрития, както при Дойран срещат в открит бой превъзхождащите френски войски. 42 денонощия българските войски с много воля и безумна храброст отразяват атаките на противника. Французите имат мощна артилерия и преорават постоянно българските позиции и окопи. След това атакуват с пехотата. Особено ожесточени са пехотните френски атаки на 4, 14 и 28 октомври и 14 ноември 1916г. Те са отблъснати с големи загуби за противника. Унищожен е 2/3 от състава на френската колониална дивизия.

Ясна представа за битката може да се получи от дневника на френския войник сержант Жер Оливие, от 54-ти колониален полк, който е пленен на 28 октомври 1916 г.:

11 октомври 1916 г.
..Проклетата им Битоля… Българите усилено бомбардират гарата Кенали. Вали, кал, вода, проснал съм се по корем всред калта и очаквам… очаквам събитията. Какво ли ще дочакам?
13 октомври 1916 г.
Тая сутрин нашата артилерия усилено бомбардира неприятелските позиции. Особено тука в ляво има една батарея от 155, обръща им из дъно окопите.
Но и българите не си играят, шрапнелите им току фучат, свирят, гранати раздират въздуха, от вред трещят бомби. Току изведнъж без да знаем защо, се разгърмяват, пламва цялата линия от адска престрелка…Заради тази престрелка стана вече 3 часа лежа на корема си в тинята – не си познавам ни дрехите, ни обущата – всичко е безформена и безцветна маса – славата на Франция на Балканите!…
Някой разправя зад траверса, че тука не са само българи насреща ни. Здраво се държат тия поразеници, инат паплач, забили се в земята и макар, че на тъй на инак нашата артилерия ги рови и разравя – не шават. Тука половината и повечето трябва да са германци. Непременно, защото българите не могат удържа това – казват, че не ги бивало за модерна окопна война.
14 октомври 1916 г.
Вразуми ги, Господи, те искат да атакуваме! Вече раздадоха и вино да ни позамъглят главите – ще има значи атака днес…
…Боже, Боже, имам съвсем слаба надежда да видя още веднъж Франция… Да умреш поне във Франция или за Франция , а то за тия голтаци… Поврага му и сърбите, и българите, и целият им изток…
15 октомври 1916 г., при гара Кенали.
Какви ти германци! То били българи – брадясали, страшни, черни цървулани. Видях ги с очите си, макар отдалече – цели покрити с косми, с пъклени очи. Отървахме се, ама как, сам си зная, а за другите един Бог знае. На ти тебе атакувай! Не разбирали българите от окопна война! Сочейки безспорната мощ на нашата артилерия, поручик Шотард ревеше: „Те всички са избити от барабанния ни огън. Вървете направо към окопите, никаква съпротива, никаква жива душа няма да срещнете и довечера сте в Битоля – там е почивката, там е избавлението. En avant! Vive le France!
И ние се втурнахме. Аз бях с команда чистачи на окопи / nettoyeurs/, която вървеше по-отзад, със задача, щом се заемат окопите, да се пръсне по тях и с нож и бомби да очисти всички ходове и окопи от останалите и скрилите се българи.
Отначало никой не се обаждаше и ние с още по-голяма увереност тичахме към телените им мрежи, гдето действително всичко бе разринато от нашата артилерия. Ненадейно като зафучаха снаряди върху нас, от вси страни се разтракаха картечници и тъкмо навлизахме в окопите им, сякаш из под земята изскочиха тия чудовища, нададоха едни дивашки викове и като бесни вълци се втурнаха право срещу нас, що бяхме отзад, с ножове, бомби, ятагани… с хиляди бяха, не видях точно колко бяха, не сварих и да видя – чистачи, щурмующи, черни, бели, всички се разбъркахме от тая изненада и рукнахме назад.
Че като започна и нашата артилерия върху нас, че и тяхната бие, та се къса, онези страшилища надали адски викове тичат подире ни, гърмят, хвърлят бомби, колят кого да сварят. Аз по чудо стигнах и минах нашите окопи и се скрих, останалите, особено щурмующите на поручик Шотард – смляха ги, нищо не остана от тях.
Бил съм и в други боеве и при Сома, и при Вердюн, но такава страхотия и такъв бесен народ не съм виждал.
Ребюфа, горкият Ребюфа! Жив го уловиха. Тежко му! Той от тия канибали най-много се боеше. И Кампло, и него уловиха жив. Каква съдба ги чака… Боже, Боже, къде ни изпрати.
Аз си знаех, че няма да успеем, но дружинният като викнал: ”Атакувай! En avant!” Я ти ела да те видя, я ти излез срещу българите, като били толкова прости и не разбирали от модерен бой…
Да бяхме само бели, поне нямаше тъй нещастно да свършим. Аз го заявих и на ротния: ”Mon capitain, не ви ща 30 души във взвода, половината ми дайте, само десет ми дайте, да, десет, но да са бели французи.” С тия ваксаджийски кутии /boites a cirrage/ – сенегалците, никъде не можеш да отидеш. Те и френски не разбират. Само зъзнат от студ и за вкъщи плачат. Отвратителна сган са тия негри . Ех, да беше цялата ни войска само бели…
16 октомври 1916 г.
Нашата артилерия бомбардира най-усилено неприятелските позиции – същински вердюнски ад. А те, българите, не мърдат, а се нахвърлят с шрапнели и фугаси по окопите ни. И ние се обърнахме на страшилища. С нашите почернели немити лица, рошави бради, с окаляните до неузнаваемост дрехи, ние сме същински пещерни люде, които газят на четири крака из тинята, гледат подплашено с изцъклени очи и нищо не виждат. Смеехме се на българите…
Ето, тоя огън се превръща във фурия. Ох, нещастие! Пак ли ще атакуваме? Все ние ли се намерихме да ни хвърлят срещу българите?…
18 октомври 1916 г.
Отървахме се. Светна ми. Нощес изтеглиха ротата. Та какво ли беше останало?… Ще си почина, ще полежа и ще подишам малко без гърмежи, без кошмари за тия грамадни страшни цървулани….
24 октомври 1916 г. , с. Секулево.
Това не е почивка, ден и нощ вали дъжд, палатки, окопи, пътища – всичко е плувнало във вода. Кал, невъобразима кал. Не съм виждал в живота си толкова кал – тука е война и с тая непобедима сръбска кал… Изпратиха ни на тия проклети Балкани и вече не се погрижват за нас.
Да се биехме за Франция, за нещо свое, а то стовариха ни в тая кал, в тая дива страна, всред тия мръсни сръбски селяни , мръсни като тяхната кал, ние гнием в нея заради техните македонски коптори, докато един ден тия българи скочат върху ни и ни изтрепят. Те поне все пак са си у тях или до тях си и са свикнали. Аз се питам, нас защо ни пратиха тука да мрем? Ние що щем тук?
Малко ни важи, чия била Македония. За техните кавги, ние нещастния французки народ патиме.
Неразбрана война! Но смееш ли да кажеш, че не тука е нашето място, че ние трябва нашата земя да браним, защото я нагазиха бошовете / германците le boshes /. Ще дойде време, всичко ще се разбере, но колко ми струва, когато всички безполезно си отидем по реда из тия чужди нам пущинаци…
… Студено ми е, треперя…как страдам, как ужасно страдаме всички изхвърляни тук.
Сити сме да се търкаляме из тая кал, всред тия пущинаци,разбирате ли, хей там в Париж, който сте виждали Балканите само на карта, тилови /embusques/ такива…
26 октомври 1916 г.
Пак ни турнаха на линията. Натъпкаха ни в едни по-мизерни окопи, до една река. Гарата Кенали остава по на запад от тук. Българите са съвсем близо, та не смеем да се подадем и да погледнем – цял ден стрелят…
Ротният казва, че дошла още много наша артилерия и получила заповед да не оставя ни една българска батарея да се обади. И действително от нашите артилеристи не можем се оплака – ден и нощ стрелят. Онези – българските – трябва да виждат голяма мъка, но въпреки всичко пак се обаждат. Кой ги знае – нашите ли не ги виждат хубаво, крият ли се някъде…
Казват, че по на изток сме имали успехи и българите отстъпали. Не знам, какви успехи имат там ония – сърбите – но тука с толкова артилерия не можем не само да ги поклатим, но и големи мъки ни създават.
Нощес ми докарали някакъв си русин да пее 
руски песни от нашите окопи, за да разколебават българите
– те нали нещо са сродни. Той пя, те го слушаха, че като откриха един огън по нас – на ти тебе едно разколебаване, едни песни ни в туй, ни в онуй време. Едва сверихме да се изпокрием…
28 октомври 1916 г.
Пак атака! Вече раздадоха вино да ни понапият… Тия хора са си загубили ума. Дъжд вали на порой – сякаш потоп ще става. Мене едва ме

прибра поручик шотард под един навес, където и пиша…
Да може дъждът да отмени атаката!…
Тия проклети българи, сто пъти проклети!
Залостили са се ей там и всред тоя потоп от дъжд и от огън на стотини наши оръдия, всред тая ужасна тъма и те не спират, а стрелят, трещят с бомби, артилерията им бие по нашите окопи,… и кръв, кал, вода, дим, трясък, тела – всичко се смесва… усещам, че разумът ми се губи в тоя хаос.
Глава не можеш да подигнеш, а ще трябва да атакуваш. Че в това ли време намислиха да ни изкарват на разстрел от тия вълци – те само това чакат…
Да се помни и да се знае, че който не е бил в атака при Кенали, който не е бил мачкан от тоя рядък, но жесток огън на българите, който в тоя пороен дъжд не се е влачил по корем из калта на плувналия окоп, чакайки часа на атаката, но сигурната смърт, който не е чувствал ужаса всеки момент, да бъде заринат от българска граната, в тая чужда земя или жив разкъсан от внезапно изскочилите български страшилища … в тоя див далечен край, далече от…
…../ зацапаното с кръв не се чете…/
…По-хубаво наместо да се мъчим, да тръгнем, па ако ще би и живи да ни изядат тия българи …

сержант Жер Оливие

dd

Източници : ДОКУМЕНТИ ПО ДЕЛО № 585 ОТ 1942 Г.= http://policefiles.archives.bg/dosieta/2013-01-21-13-41-03/461-----585--1942-

Никола Вапцаров ( 7 декември 1909 г.- 23 юли 1942 г. / 32 г. ) е бил терорист / убиец - руска слуга от забранената руска терористична антибългарска банда - БКП. Отказал се от българския си произход , и се писал .. македонец " заради плана на ръсиа и сърбята ( нарочно с малки букви и сгрешено от неуважение ) за създаване на македонска нация , която след рус. окупация на Царство България през 9 сеп 1944 г. е факт.... През целия си окаян животец, тоя помияр и предател ( както и брат му Борис ) обслужва чуждата , враждебната на България империя - ръсиа. Защо враждебна ? Защото ръсия изби милиони българи, асимилира милиони българи създавайки нациики на принципа ,, разделяй и владей ", окупира два пъти България ( ако не броим тази на Киевска рус от 967 г. - https://en.wikipedia.org/wiki/Sviatoslav%27s_invasion_of_Bulgaria ), обявява два пъти война на България , измисля славяни и славянство за да заличи българските колонии и културно наследство и т.н. много са нещата....
Вапцаров е обучаван въ ръсиа ( тогава ссср ) , финансиран , въоражаван и изпращан въ Царство България да убива , да прави атентати , ограбва / краде , да подрива Царство България и законната власт за да заличи България и да станеме 16 - та Руска република - Задунайска Губерния както станахме след злокобния ден 9 сеп. 1944 г.
''Та казвам аз,
понеже няма
олио
и хлябът е
от мъката по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със СССР!''
1940 г. “Селска хроника” Никола Вапцаров

През ноември 1940 г. е участник въ Соболевата акция ( заедно с руския агент Аркадий Соболев ) и събира подписи в подкрепа на съюзен договор със русиа / СССР . Соболева акция е предложение от русиа ( тогава ссср ) , в което предлага защита на българските интереси в Западна и Източна Тракия, в замяна на което Царство България трябва да предостави на русиа ( тогава ссср ) военни бази в Бургас и Варна. Малко преди това подобни предложения са направени на Литва, Латвия и Естония, които през същата 1940 г. вече са прилапани / анексирани от русиа / СССР. Цар Борис III ( Обединител ) отказва.
На 12 декември в дома на Вапцарови в град Банско е направен обиск и руския агент е арестуван, след като у него са намерени голямо количество пари.
През втората половина на декември той е освободен под гаранция до разглеждане на преписката от прокурора. В първите дни на месец юни 1941 г. Вапцаров е арестуван отново и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско управление във връзка с образуваното там наказателно дело по участието му в Соболевата акция / руска пропаганда. Оттам той е интерниран за три месеца в Годеч до произнасянето на съда. При организирания процес по реда на Закона за защита на държавата го намират за невинен и той е оправдан. Закона за защита на държавата е закон от 1924 г. създаден от великана - Александър Цанков спасил Царство България през 1923 г. от руската , сръбската слуга , пияницата Александър Стамболийски ( БЗНС ортаците на БКП ) , който е искал да заличи Царство България като я направи руска провинция. ,,Закона за защита на държавата" счита за политически престъпления следните действия: членство в забранени организации, въоръжена форма на борба, действия срущу въоръжените сили на държавата, организации финансирани от чужди държави. Междувременно русия ( тогава ссср ) е нападната през юни от Германия и след завръщането му в София (септември 1941 г.) Вапцаров търси контакти за участие в терористична дейност против Царство България ( 1 ва на Балканския полуос. и 6 та в Европа ). Така се свързва с терориста / убиеца, руска слуга Цвятко Радойнов, който е влязъл нелегално в страната, начело на група руски агенти през лятото на 1941 г. Радойнов става ръководител на „минноподривната комисия“ към ЦК на БКП , чиято задача е да организира извършването на терористични атаки срещу държавните институции въ Царство България и немските войски. В резултат Никола Вапцаров е назначен за касиер на „минноподривната комисия“.
За дейността си терориста Вапцаров получава средства, с които издържа семейството си, тъй като терористичната антибългарска организация е финасирана от ръсиа ( ссср ). През март 1942 година след продължителни терористични атентати, убийства и ограбване на селяни са извършени арести на руските слуги / терористи = шумкари / партизани / комунисти . Арестувани са 60 терориста, и са им повдигнати обвинения по реда на ЗЗД – за сътрудничество и помагателство на терористична група финансирана от чужда държава и за организиране на дейност целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски. В дома му са открити пистолет, огромен брой пари , шифровани записки, агитационни материали и други уличаващи го в конспиративна дейност доказателства. Вапцаров признава за нелегалната си дейност. На 6 юли 1942 г. започва процесът. 
Майката на терориста Вапцаров - Елена Вапцарова и сестра му Райна пишат молби за милост до Цар Борис III ( Обединител ). Баба Ленка пише : „Молбата ми е милост, милост, Ваше Величество, подарете живота му, на моя отговорност ще се старая да му въздействувам, той ще стане добър Българин”.
Разбира се и помияра Вапцаров пише до Цар Борис III ( Обединител ) молба за помилване както и др. петима терориста.
Протокол на открито заседание на Софийския военен съд от 6 юли 1942 г. показва, че пред съда Вапцаров се отрича от показанията, които е дал при разследването. На 23 юли той е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян, заедно с руските слуги, терористи : Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. За разлика от почти всички терористи-убийци / руски слуги, които незнайно защо Цар Борис III ( Обединител ) ги е помилвал и са ги пускали за да продължат да убиват. Да... той ги е мислил за българи понеже тия майкопродавци са родени тука. Но веднъж продажник - цел живот продажник.. Тия терористи - руски слуги са били към 1000 , и ако е искал Цар Борис III , Царство България е могло да се справи. А не да ги залавят и после да ги пускат. Никога това предателство на Царя няма да му бъде простено.....
По времето на руското робство разбира се русиа ( тогава ссср ) му се отблагодарява като наименува в 16 та Руска незаконна република Задунайска Губерния : местности , сгради , пеметници. По този начин да се фалшифицира историята и да се учат българите в национално предателство. Да след 1990 г. се освободихме от робството но си останахме руска провинция. Благодарение на управляващите ( които бяха подготвени преди 1990 ) на незаконната република - Задунайска Губерния от 1990 до ден днешен. Всичките тия са руски слуги членове, агенти на БКП. При Декомунизация и Лустрация този отпадък ще изтече в канала там където му е мястото. До тогава ние нормалните хора ще му гледаме мутрата и имената на тоя терорист.

ииииииииииииииииииииии

 Източници - http://www.168chasa.bg/article/5512822 Уникална наша спортистка изпратена в лагер от съветски посланик. Обидила го, че e слаб на тенис

Рекордът на Вера Петрунова по национални титли в тениса не е подобрен и до днес. През 1951 г. една от най-големите ни тенисистки е изпратена в концлагер лично от тогавашния посланик на русиа ( ссср ) в 16 та руска република - Задунайска Губерния по времето на руското робство в България.
Рекордът на Вера Петрунова по национални титли в тениса не е подобрен и до днес....
През 1951 г. една от най-големите ни тенисистки е изпратена в концлагер лично от тогавашния посланик на русиа ( Михаил Бодров ) в 16 та руска република - Задунайска Губерния по времето на руското робство в България. Причината - не искала да играе тенис с него ( не искала да си губи времето с него ).
Вера Петрунова (1910–2002) е ненадмината българска спортистка. Ненадмината, защото някои от рекордите не са догонени и до наши дни, а спортистка, защото човек се затруднява да прецени в кой от различните спортове, които е практикувала, успехите са най-големи.
Тя е истински мултиспортист, така наричат хората с върхови постижения в няколко вида спорт, и има направо универсален талант. Поставя рекорди в най-различни дисциплини – тенис, лека атлетика - бягане на 50 и 100 м, хвърляне на копие, хвърляне на диск, висок и дълъг скок, баскетбол, хандбал, плуване, ски... изобщо тя е нещо като български Джони Вайсмюлер, но в дамски екип.
Родена през 1910 г. в независимо и свободно Царство България ( 1 ва на Балканския и 6 та в Европа ) в семейство на изявени военни, Вера е израснала в центъра на София. Тя е дъщеря на майора от артилерията Асен Николов Петрунов – един от тримата братя на началника на Шести пехотен полк полковник Петър Петрунов. Командирован в Германия да закупи оръжие за българската войска, майорът среща там бъдещата си съпруга – красивата Елизабете (танте Елзе, както впоследствие я наричали роднините), която отвежда в София. Тя му ражда три деца – Кирил, Борис и Вера.
Рано се запалила по спорта. А и не е могло да бъде другояче – по-големият брат Кирил, известен лекоатлет, е първият български знаменосец на българска спортна делегация на олимпийските игри в Париж през 1924 г.
Първоначално кариерата на изявената спортистка стартира в баскетбола.
На първенството на София в дамската група “А” през 1924 г. вече обновеният състав на “Левски” е отново първенец – от 6 мача без загуба спечелва 6 точки. В отбора, запазил се до 1930 г., са Вера Петрунова – добра лекоатлетка, плувкиня и тенисистка, Вяра Николова, Елисавета Групчева-Доспевска – капитан на отбора, д-р Мария Димитрова-Соколова, Николина Николова, Мария Димитрова, Соня Батанджиева, Сузана Стоичкова, Теофана Димитрова-Георгиева и Невена Димитрова. Същевременно Вера играе и хандбал, също в отбора на “Левски”.
Многозначителни са резултатите на Петрунова и в леката атлетика.
Дълги години, чак до края на Втората световна война, са нейни националните рекорди при жените в дисциплини като дълъг скок, висок скок, хвърляне на диск и хвърляне на копие. С години оцелява и нейният национален рекорд от 4,66 м на скок дължина при жените.
Вера Петрунова е и шампион по плуване – дълго време рекордът на 100 м бруст при жените е неин.
Същевременно е и отлична скиорка – национален шампион по ски за 1936 г.
За олимпиадата в Берлин и Гармиш-Партенкирхен в проектоолимпийския състав са включени Марта Калчева и Вера Петрунова - с универсални умения в леката атлетика, тениса, плуването и ските, но този проект е спрян.
В последния момент обаче най-вероятно поради финансови причини тя и другата българска участничка не са изпратени в Германия. Най-удивителни са обаче успехите в тениса. Цяла една епоха, в периода 1934-1950 г., тя е пълновластен господар на корта. Печели общо 11 национални титли поединично..., което я прави абсолютна шампионка при жените за всички времена!
Заслужено обявена за спортист на Царство България още през далечната 1933 г., Вера Петрунова се радва на изключително спортно дълголетие. Дори през 1950 г., когато е вече 40-годишна, тя отново безапелационно оглавява националното първенство по тенис при жените – също ненадминат рекорд При това става дума само за индивидуалните призове, а с тези на двойки и смесени двойки титлите стават 18.
Вера Петрунова зрез 1942 г. държи рекорда на дълъг скок. Съвършена атлетка доминира тениса от 1934 до 1950 г. Разностранна спортистка, тя има постижения в няколко спорта. През 1936 г. печели първи места в няколко алпийски дисциплини. Печели през 1934-та, 1935-та, 1936-та, 1937-ма, 1941-ва, 1942-ра, 1943-та, 1945-та, 1946-та, 1948-а и 1950-та година.
През 1948-ма и 1950-та е шампионка на двойки, през 1945-та и 1948-ма и на смесени двойки. Като се прибавят и трите титли преди 1944 г. тя е носителка на 18 шампионски титли в трите дисциплини.
След триумфа от 1950 през 1951 г. като съосновател тя се включва в отбора на “Академик” и заедно с останалите състезатели от новосъздадения младежки клуб през 1951 г. стават вицешампиони в отборното класиране.
С построяването на модерната тенис база “Академик” (10 корта, от които един централен с 2000 седящи места) в Парка на свободата (сега Борисовата градина) Вера Петрунова като най-известна тенисистка я очаква и бляскава кариера на треньор.
В наши дни обаче учудващо малко хора си спомнят за талантливата българска спортна звезда. Освен неизбежните споменавания за множеството постижения в различни издания, посветени на развитието на спорта в Царство България и в поробена България - 16 та руска незаконна република - Задунайска Губерния ( или както в документ от 1892 озаглавен ,, Окупационнен фонд - Руско - Дунавска област )...
За нея не се знае почти нищо. Това се дължи на поставените лица от русиа ( назначени за ,,демократи" , десни , антлантици , националисти и цялата руска пасмина ) да управляват все още незаконната република - Задунайска Губерния в , която все още няма Декомунизация и Лустрация. Като се почне от 1989 г. когато уж се освободихме от руското робство, та до ден днешен.
Вера Петрунова преживява разтърсваща житейска драма, която започва с една нейна честна и безкомпромисна професионална преценка и завършва с... въдворяване в концентрационния лагер “Белене” за повече от година!
В същото време руското робство тече с пълна сила, и руските поробители / окупатори избиват велите и нормални българи ( интелигенцията ) бяз съд и присъда. А 1 милион и половина нормални българи са натикани по концлагери, където много умират от глад и побой. А малкото , които ги преживяват умират след това поради това , че не успяват да се излекуват физически и психически....
На 5 август 1948 г. за руски посланик в незаконната република - Задунайска Губерния е назначен Михаил Фьодорович Бодров (1903-1988). 
Неофициален генерал-губернатор на руска република - Задунайска Губерния. С неизменна усмивка той е винаги до назначения от ръсиа министър-председател и масов убиец ( терорист ) на българи Вълко Червенков. Михаил Бодров живеел като бохем, минавал дори за веселяк и ходел от банкет на банкет. Развличал се и със спорт. По височайша заповед точно с него имала нещастието да играе тенис и Вера Петрунова. 
В началото на 50-те години на нея като неотменно първа ракета на българския женски тенис в продължение на няколко десетилетия се налага да играе именно с тогавашния руски посланик в София. Той е ужасно слаб тенисист, но не приема и най-малката доброжелателна критика от Вера Петрунова, същевременно настоява упорито срещите на корта да продължат. След няколко подобни мъчения 
Вера Петрунова си позволява открито да критикува тенис уменията 
на руската въшлива пияница назначен за посланик и с присъщата си честност му заявява, че не желае повече да си губи времето с него! В същото време руската пияница дипломат - Михаил Бодров, е свикнал да третира българите като животни. Той се разпорежда светкавично и най-ярката звезда на националния спорт се озовава в “Белене”... 
Тя е подложена на робски труд, системен глад и липса на елементарни хигиенни условия, а в резултат до края на живота си страда от тежък невродермит. Оцелява единствено поради отличното си физическо здраве, изключително силен дух и борчески характер, закалени в дългогодишните спортни битки. Говори се, че както често ставало в онези години, дори скалъпили и фантастично абсурдно обвинение - чрез ударите си по топката с тенис ракетата, когато играела "с дипломати на вражески държави", предавала по морзовата азбука шифровани съобщения...
Вера Петрунова за съжаление умира през 2002 г. , и неуспява да види България свободна и независима.
Вечна слава и благодарност към Вера Петрунова........... Нейните мъки и постижения не ще бъдат забравени !